Еремия Петров Българов

Еремия Петров Българов е роден през 1836 или 1837г. в семейството на Петър и Станка  Ангелови от с. Медковец, Ломско. Българов не е негово родно име, той сам се е нарекъл така от любов към родината.Неговият баща бил близък другар и съратник на легендарния войвода дядо Иван Ангелов Кулин. Той бил знаменосец на хайдушката чета на Иван Кулин. Бащата на Еремия – Петър бил юначен българин, притежавал голяма физическа сила. Неговата съпруга Станка е била сестра на Иван Кулин, следователно Иван Кулин е вуйчо на Еремия Петров. Еремия учи в Лом при Кръстю Пишурката и след завършване на класното училище е изпратен заедно с Никола Първанов да продължи образованието си в Белград (ок. 1854г.) Твърде несигурни и противоречиви са данните за живота му до 1867г. Вероятно е участвал в Първата българска легия, а след това е бил в продължение на четири и полвина години подофицер в Сръбската армия (до 14 юни 1867г.) В размирната 1867г. настъпва голямо оживление сред българската емиграция в Сръбско. В сформирания от Любен Каравелов революционен комитет в Белград участва и Еремия Българов. През лятото комитетът организира Зайчарската чета с войводата Иван Кулин и военен командир племенникът му Еремия Българов. Младият революционер извършва трескава дейност по набиране на доброволци, пари и оръжие. Сигурни в дружелюбното отношение на сръбските власти, четниците свободно се събират край сръбско-турската граница, но преминалата границата част от четата е посрещната и обстрелвана от многолюдни вражески сили. Положението се усложнява от предателското поведение на сръбските погранични части, които обстрелват четниците в гръб. Еремия Българов е арестуван и съден. След като излежава четиримесечната си присъда, се прехвърля в Румъния. Последователния патриот Еремия Българов не закъснява да впише името си в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, като е включен в щаба и. В четата той е вторият човек заедно с Иван Попхристов с военно образование, със свойте знания той спомага за умелото водене на боевете по време на сраженията с турските войски. Според Филип Симидов загива в сражението при Вишовград а според други на Бузлуджа.

 

Участници в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа – 4

• Димитър Иванов Мънзов е роден през 1842г. в гр.Лясковец. Баща му Иван Димитров Мънзов, заподозрян от турците за участието му във въстанието на Капитан Дядо Никола, през 1856г., емигрирал в гр. Браила, Румъния. Замогнал се от търговия, той привлякъл в Румъния семейството си. Там Димитър Мънзов продължава образованието си в българското училище. Според някой сведения той е бил член на ТЦБК. Димитър Мънзов се включил в четата с цялото свое състояние, като въоръжил себе си и други момчета. След боя в Карапановата кория, тежко ранен и с подбити крака, той не може да следва другарите си и останал в една овчарска колиба. Заловен от турците, Мънзов бил съден и обесен в Търново. Ето как описва ситуацията Христо Македонски в своите записки:

„След това продължихме пътя си. Прекарахме през реката Росица Никола Иванов, който беше ранен още в първата битка, а също и Д, Мънзова, комуто краката се бяха надули и не можеше да върви, а той сам омършавел и отпаднал, като десет години в болница да е боледувал. Щом го прекарахме отвъд реката, Мънзов заяви, че не иска вече да върви. Той беше деликатна натура и не беше човек за такава тежка работа. Аз бях тогава ариегард заедно с десетина други момчета и между другото трябваше да се грижа за събирането и неизгубването на момчетата. Припнах да съобщя на Хаджията отказът на Мънзова и да получа заповед какво да правя.

- Брак шупу холам(остави го), извика насреща ми Хаджията, не виждаш ли, че не можем да му помогнем?… Като иска, остави го и хайде.

И го оставихме, а ние заловихме височините в планината, а именно в местността, ако помня добре, Вишов град.“

А това е описанието което дава на случката Захари Стоянов в книгата си „Четите в България“ по разказа на Ангел Обретенов:

„Подир нас беше дошъл и Димитър Мънзов, един от най-ранените; той се тътри на земята пред кошарата и каза:

- Ох, братя! Оставете ме тук да загина! Не съм в състояние от тук до там да се помръдна.

А ние нямахме заповед да оставяме никого, та затова не дадоха на клетия Мънзов да остане при овчарските кошари. Когато се върнахме при дружината, тя преминуваше вече реката, кой събут, а кой с цървулите, кому както скимне. На другия бряг на реката имаше така също овчарски кошари. На тия кошари решиха войводите да оставят Д.Мънзова. Сам Хаджията го хвана за ръката и го заведе при овчаря, който не беше сполучил да избяга.

- Той е българин, християнин, твой брат, тръгнал е да се бие с турците за ваше добро – каза Хаджията на овчаря, като му сочеше полуубития Мънзова. – Затова прибери го, храни го, гледай го, за което бог ще да те награди!

После това войводата даде на овчаря половин лира за труда. Той се обещаваше от страх може би, че всичко ще да изпълни; но щом сме заминали, и горкият Мънзов бил предаден на потерята, . . .“

• Димитър Сирака от Самоков – През пролетта на 1868г. заминава заедно с група младежи начело с Ангел Обретенов за Гюргево, призовани от Стефан Караджа да се включат в подготвяните чети. Ранен във второто сражение, заловен и обесен в Свищов.

• Димитър Стоянов Братоев от Церова кория, Великотърновско 30 годишен. Роден с село Церова кория, Великотърновско. Син на градинар, учил в местното училище, а после бил послушник в Капиновския манастир. През 1859г. заминава с баща си в Сърбия. След неколкогодишно  занимание с градинарство постъпва в Богословското училище в Белград. През пролетта на 1868г., след като посещава за няколко дни родното си село, заминава за Румъния, където се включва в четата. Вероятно загинал в сраженията.

• Добри Тръбача. Сведенията за родното му място са противоречиви: от Чирпанско, от Кучево село, Скопско или от с.Дивдядово, Шуменско. Участник във Втората българска легия. Загива на Бузлуджа.

 

Участници в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа – 3

• Хаджи Георги Хаджииванов e роден в с. Турия Казанлъшко през 1840г. По-късно ке преселва и живее в Тулча, откъдето идва прозвището му Тулчалията. През 1867г.се присъединява около Котел към четата на Панайот Хитов. На следващата година се присъединява към четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и загива в една от битките.

• Георги Н.(Петров) Кавлаков (1847г. – 1868г.) от Сливен. Баща му бил известен майстор строител, а той и братята му се занимавали с абаджийство. Заловен в Канлъдере и обесен в Русе на 17 юли. Ето показанията му публикувани във в-к „Дунав“ брой 294 от 17 юли 1868г.:

“ Сливналият Георги, като потвърди горните казвания на другарите си, каза, че хвърлял с оръжието си във всичките станали борби и най-после се уловил въоръжен в четвъртата борба.“

• Георги А. Чернев (1837г. – 1868г.) от Търново. Знаменосец в чета на Стефан Караджа, участвал е и в четата на панайот Хитов през 1867г. и във Втората българска легия.Загива в сражението при Канлъдере. Според някой е роден 1843г.

• Хаджи Димитър Хаджиатанасов от Тулча 27 годишен. Участник във Втората българска легия. Той е един от снималите се с Васил Левски на груповия портрет от 1867г.

• Димитър Момчилов (1848г. – 16 юли 1868г.) от Русе от махалата Чукур чифлик. Заловен след първото сражение и обесен на 16 юли на Унмегдан в родната му махала. Според някои обесен на портата на родната си къща. В брой 294 на в-к „Дунав“ от 17 юли 1868г. са публикувани самопризнанията на заловените четници, ето показанията на Димитър Момчилов:

“ Другият русчуклия, Димитър Момчилов, като потвърди напълно горните изповеди на Атанаса, каза че хвърлил пет пушки в лозята на реченото село, а през нощта, когато побягнали от лозята, черкезите го видели, че се бил скрил на едно място, и отишли върху му, а той, ако и да хвърлил върху тях с пушката си, но неможал да намери повече време и се уловил.“