Новини


През последните години, се води една кампания за оневиняване на поп Кръстьо като предател на Левски. За съжаление тази кампания се води по-вече емоционално отколкото аргументирано, единственото изключение е книгата на Димитър Панчовски “Последните дни на Васил Левски”, където автора се е постарал да аргументира своята теза че поп Кръстьо е невинен чрез задълбочено изследване и анализ на известните по това време документи. Книгата му е отпечатана през 1990г. от издателство “Профиздат” и до момента е най-сериозното изследване в подкрепа на попа, както и единствената по-силна опора на защитниците му. Тези защитници не излизат от средите на църквата, както очаквах и предполагах, а това което ги свързва е че те са родом от Ловеч и околноста му, което ме навежда на мисълта, че може и да имат някаква роднинска връзка с попа, още повече, че в стремежа си да го оневинят те хвърлят кал върху друго свещенническо лице, поп Лукан и целият му род, тоест може да се каже, че топката отново остава в църквата просто е сменен свещенника. Освен това те, вменяват вина и на други работници от изградената комитетска мрежа, включително и на Любен Каравелов, който по това време е председател на БРЦК, а и се опитват да внушат, че голяма част от вината за залавянето тежи и върху самият Левски. Те обаче не спират до тук, създават и един филм наречен “Черна легенда”, които е излъчен през 2005г. по националната телевизия и по настоящем може да се намери в интернет на сайта за научно – популярни филми www.kolibka.com, филмът  освен че е силно тенденциозен но и на подсъзнателно ниво внушава че Левски е хладнокръвен и безмилостен убиец. Те представят убийството на слугата на чорбаджията Денчо Халача, което е извършено при неизбежна самоотбрана, като акт на преследване на слугата от Васил Левски с цел да го убие. По този начин на преднамерена манипулация и преиначаване на фактите, тези хора се доближават до обвиненията, които поп Кръстьо хвърля върху Левски в своята оправдателна дописка до пловдивския вестник “Марица”. По тази причина реших да създам блог които ще има за цел да представи всичките известни документи и спомени за залавянето на Васил Левски, както и да ги анализира, като представя моята гледна точка. Трябва да отбележа, че аз не съм професионален историк, а просто човек, който се интересува силно по въпроса и моята позиция не представлява никого другиго освен мен. Дано този блог да спомогне за създаването на една по-пълна и всестранна картина на разглеждания проблем. Това е просто едно търсене на истината!Новият блог ще се казва „Залавянето на Васил Левски и въпроса около предателството“

Атанас Илиев

На 18 юли 2008г. беше открит паметник в гр. Казанлък на четниците от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа – Христо Милев Янъков и Стефан Дянков Орешков. Двамата четници са обесени от турските власти в края на юли 1868г. на една върба на т. нар. „Кюл Боклук“ тогавашен център(мегдан) на Казанлък. Според запознати точното място е на около десетина метра западно от трите пилона с българското, европейското и знамето с герба на Казанлък. Фактът че четниците са обесени на върба, е известен от сведения на съвременници и публикации в  тогавашния печат. След Освобождението, там където е била върбата е поставен паметник, фотография на който от 1928г. се съхранява в музей „Искра“. Наличието на фотографията позволява да се определи точното място, където четниците са обесени. След 9-септември 1944г. паметникът е демонтиран заради градоустройствени мерки. През 1996г. се организира конкурс за поставянето на нов почетен знак, който е спечелен от склуптора Теньо Тенев. Неговата идея е родена от стиховете на Добри Чинтулов: “ Да стане левът наш балкански“

Символиката на паметника е, как могъщия и гневен български лъв стъпква полумесеца на Османската империя, с който се свързват вековете на робството, и българският народ воден от герои като Христо Милев Янъков и Стефан Дянков Орешков извоюва своята независимост. На лицевата страна има и надпис: “ В памет на хаджи димитровите четници Христо Янъков и Стефан Орешков обесени на това място през 1868г.“ На гърба на паметника има надпис: “ От признателните потомци“ и две сълзи олицетворяващи непрежалимата загуба. Паметникът е с височина 1.50м. и диаметър на диска 1.20м. Паметникът е изпълнен от леко патиниран алуминий.