Васил Левски – завети и мисли.

Освен спомени за Апостола, както и някои негови вещи, до нас са достигнали и част от неговите писма, а и неговото лично тефтерче . Тези документални наследства са неоценими, те ни дават възможност да надникнем във вътрешният свят на Апостола неговите най-съкровенни мисли и надежди, както и да усетим обаянието и искренноста на огненото му слово. Какво ли го е накарало да напише на стр.115 на своето тефтерче:

Ето и няколко извадки от неговите писма:

“ . . . какво аз мисля да правя и ще го направя, ако рече Бог, . . . , за което ако испечеля, печеля за цял народ, ако изгубя – губя само мене си.“

Губя само мене си – худ.Пламен Вълчев 1987г.

„Как си ми разбрал работите, че ми се радваш тъй сляпо? И как разбираш времето във Влашко и Сърбия или в Българско, загдето времето ни носело сега погрешки? Ако е за в Българско, то времето е в нас и ний сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме.„

худ. Георги Данчов – Зографина.

„Ние сме жадни да видим Отечеството свободно, па ако щат ма нареди да паса и патките, не е ли така?“

худ. Георги Данчов – Зографина.

“ Ония които искат да умрат за отечеството си, предизвестете ги да бъдат готови, че като бъде време да ги повикаме, ще им назначим и мястото за де да тръгнат.“

худ. Георги Данчов Зографина

„Ний, дейците, сме си посветили животът за отечеството, да работим за толкова милиона народ. Трябва да се мисли зряло да не изгубим и сега. Правило се е, захващало се е, трябва да взимаме опити, па и да се съветваме един други и да се слушаме; да избягваме даже и най-малка гордост. Да не присвояваме за себе си нищо, но да го отдаваме на народното ни тогавашно свободно решение“

“ Щял да дойде някой си по по някакво вишегласие, право или криво да ми вземе онова, което съм заслужил. Да му е просто! Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знай какъв. Там нека съди народът, а не да давам глас за себе си. Това е презряно от човещината за глупаво и най-просто нещо.“

“ Какво искам повече, като гледам отечеството си, че ми е свободно! Такова нали е предначертанието ми днес за него, не да видя себе си на голям чин, но да умра, братко. Това трябва на всеки работник български: да даваме таквоз предначертание и тогава работата ни ще свети и Българско ще гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа.“

худ. Танчо Кунев

“ Казахме ви по-горе, какво чорбаджиите спират животът на всичкият народ; забелязано е от памтивека, какво такова нещо да се извърши, стои в ръцете на младите и в парите на чорбаджиите!“

„В чорбаджиите, казваме, стои тишината на всичкият народ?Гледайте, че ще бъдете отговорни и пред народа, и пред бога, близо е времето.“

В легията – худ.Здравко Захариев 1987г.

“ Ето! Ако дадете повече, отколкото ви се искат, ще си купите по-голям живот, който сега се продава!!? Утре – не! И милиони да давате.“

Васил Левски и Миткалото – Иван Петров 1968г.

„За отечеството работим, байо! кажи ти моите и аз твоите кривини, па да се поправиме и все да си вървим наедно, ако ще бъдем хора!“

Васил Левски и Миткалото – Калина Тасева 1973г.

„Вчера каквото сме говорили и писали, трябва и днес да го имаме пред очи, да не ни се смеят хората в работите утре!Аз ще докажа , че до днес каквото съм работил, нямам погрешки в нищо.“

Васил Левски и Христо Ботев , Александър Поплилов 1976г.

„Скоро, скоро е денят за общонародно въстание и на сборното място всеки ще се вика да даде работата си според силите на всеки един, както му е казано да върши. У когото няма работа, грозно ще се наказва, а фамилията му ще бъде изгонена из Българско.“

Васил Левски на път 1973г Александър Поплилов

„А ще каже някой си: Ами ако умра? То ние му казваме, че неговото име навеки остава живо, а заслугата му ще се предава на деца, унуки и пр. Следователно да се спечели този свети дар и от бога венец трябва по-напред да жертва всичко, па и себе си! Това е данъкът, дето ви се писа – когото колкото по-скоро да гледате да го приготвите и то точно според състоянието си; защото ако се усети отпосле, че някой утаи или отрече помощта си, ще дойде времето, което е веч близо, и ще се обезчести от целият български народ; ако сега се отървете от нашият нож, който после малко ще захване да изпълнява длъжностите си срещу опачните (мними родолюбци, които обещават за когато чак видят!) и предлагат всякакви извинения, като че уж му било препятствувало не знам какво си и не прилягало да му вземе участие; пари не дава да не би уж узнало турското правителство или пък готови пари нямал; и тъй нататък. На такивато за извиненията им казахме и пак ще кажем: че чисто народният българин, който е разбрал и вижда мъките и неволите на милият ни народ, който е усетил вече в сърцето си всекидневните горещи и кървави сълзи на нашите обезчестени майки, братя и сестри от тиранинът, то за него няма страх, няма и извиненията никакви, а смъртта му е самата утеха и душеспасение. Която смърт заслужава гореречената ни слава от българскит народ и венец от бога. Инак от това той не е българин, не е християнин, не е и човек! Следователно нему смърт, смърт и смърт!“

За бунт, за свобода – Евгени Поптошев 1973г.

“ Братя, възобновлението на нашата славна преди държава, отърванието ни от проклети агаряни, за да си добие първата чест и слава нашето мило отечество Българско, най-после да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили. като е тъй вам, вам надлежи да се покажете достойни, верни и неустрашими във всяко отношение.“

Клетва – Цвятко Дончев 1974г.

„Водителите на тая работа трябва да са упознали до тънко човеците, като кой е К – в, Ц – в, Петко, Стоян и пр., в какво са добри , а в какво не! Где стоят техните слабости, щото да им се не дава да паднат в тях и да се не увреждат! Да се осъждат единият и другият, без да се повредят в работата, и пр. На такива хора дай работа , които са разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни! Без тия едно да липсва на водачът на тая свята работа, то той ще я улайнени, както и да е, още и по времето да нарежда и работите. Длъжност ми е да кажа, защото можа да умра. Гледайте.“

Левски основава революционен комитет – Ценко Бояджиев

„Който не е чист, убивам го; на неразбраният не давам му, което видя, че не е за него; изпитвам човекът в работа и така го пущам за по – нататък. По – право да кажа , ако вий мен не сте познали, който се търкалям десета година в тая работа, то за другите сте съвсем излъгани. Ако кажите, че нямате доверие в мене, то аз съм готов да ви докажа фактично не само за мен, но и за всекиго, който е влязъл макар два дена с мене в работа.“

Огърлица на Безсмъртието – Дечко Узунов 1973г.

„Байовци, пак да повторя: в тая работа добре трябва да си отваряте очите. И работа трябва, работа! Не да се слуша всекиму, защото има хиляди работи да се вършат, а не можат по таквиз неразбории да се вършат. Не давам никому нищо от работниците да говорят от себе за работи, докато аз не съм известен, защото на работа излазя друго, а пред които е говорено, става лъжа. И така хората им се иска да не вярват вече на друго. Где какво е говорено, не мога ви писа, защото книгите са с пари.“

„Всичко е истинно, което се изрече, за нас няма шега, защото всичко речено наистина изменява се на шега. В народната работа няма шега, пазете се ви казвам. . ., защото и мойте шеги да ги вземате за работа.“

худ.Тихомир Панайотов – Пътят на Левски

„Както казах по – горе: аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61 – во да му служа до смърт и да работя по народната воля. И ако това ти не видиш, че си неверен, то децата ти ще видят, ще помислят и за тебе. Следователно и по волята народна ето и уставът, по когото, като върви секи народен, няма за какво да се пишат глупости, които го докарват да пристъпи за смърт. Ето че ти не си народен: виждаш злото народно и не го казваш, а чакаш го да стане по – голямо и да убие народа.„

„Ето работата дотук, която съм я довел сами дотук и сами искам да дам сметка за доходите и разходите, и сами показвам как трябва да се върши, за да не може да пропадне и парица и да не смее да се лъже!“

Наказателен закон

§ 1. Ако някой, бил Войвода, бил член на комитета, бил вънкашен, бил кой бил, дръзне да издаде нещо на неприятеля ни, ще се накаже със смърт.

§ 2. Ако някой от влиятелните българи, или Войвода, подкупен от чуждо правителство или от друго частно лице, поиска да ни пречи на работите под какъвто начин и да било, такъв ще се счита за неприятел и ще се наказва със смърт.

§ 3. Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система „Демократска република“ и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна ( в смисъл конституционна монархия) система, то и таквизи ще се считат за неприятели на Отечеството ни и ще се наказват със смърт.

§ 4. Ако някой не признае Централния революционен български комитет и поиска да се опита на своя глава да подигне бунт, то за пръв път ще му се каже, но ако и то не помогне, ще се накаже със смърт.

§ 5. Ако някой от членовете на тайната полиция се откаже да извърши по заповедта на комитета някое си наказание, ще се накаже със смърт.

§ 6. Ако някой в пиянство изкаже нещо от тайната, за пръв път ще му се напомни, повтором ще се отстрани от работата ни.

§ 7. Ако някой от служащите, като председателят и др., поиска да злоупотреби със служебната власт, за пръв път ще се лиши от служба; повтором ще се извади съвсем, като по-напред да подпише за грешката си и да я поднесе писмено на комитета; ако и така не изпълни, ще се накаже със смърт.

§ 8. Ако някой от членовете на тайната поща или друг някой дръзне да отвори или унищожи някое писмо ще се накаже със смърт.

§ 9. Ако някой от касиерите издава за нещо пари без знанието на комитета, или дръзне да вземе и усвои и най – малка част от поверените му пари ще се накаже със смърт.

 

Васил Левски – достигнало до нас.

И днес 135 години след смърта на Апостола на Свободата, все още можем да се докоснем до част от него, както и до някои негови лични вещи. Това което виждате на долната снимка е част от експозицията на военноисторическият музей в София, посветена на Васил Левски.

Реликвериум (коси на Васил Левски), параклис „Вси светии български“, Национален музей „Васил Левски“, гр. Карлово

Интересна е историята и на съхранените коси на Апостола. Грижливо съхранени от майка му, кичурите са запазени след смъртта й от дъщеря й Яна. По-късно, през 1907 г., са предадени на министъра на просвещението и след известно митарство из музеите през 1942 г. са предадени на тогавашния Главен военен музей, днес Национален военноисторически музей. През 1973 г. експерти от Института по криминалистика правят анализ, който сочи, че кръвната група на Левски е нулева – тази, която може да дава кръв на всички останали, но не може да получава от тях, и мнозина виждат в това символичен смисъл. От 2000 година част от косите на Левски се съхраняват в параклиса към музея в Карлово в специална урна. По голямата част се съхраняват във Военноисторическият музей в София. Малък кичур от косите на Апостола се съхранява и в църквата „Света София“ в центъра на София.

На долната снимка виждате револвера на Левски, както и неговото тасче. Върху лявата полвина на револвера са отбелязани марката и фабричният му номер – L.GASSER WIEN 16671. Револверът е предаден в Етнографския музей още през 1897г. с указание, че е принадлежал на Васил Левски. През 1942г. е предаден на Военноисторическият музей. Вероятно револверът е бил подарен на музея от Марин п.Луканов или от Христо Иванов – Книговезеца. За съжаление това не е отбелязано, но така или иначе – бил е на Апостола и е предаден от негов другар.

Тасчето е дарено на музея през 1940г. от София Зидарова, племенница на Апостола. То е с диаметър 12-13 см медно, калайдисано отвътре и отвън. Апостола го е използвал, както по времето докато е бил знаменосец на Панайот Хитов така и по късно в Легията а и след това. От спомените на хаджи Васил Николов, участник в четата на Панайот Хитов от 1867-а, на която Левски е знаменосец, е известно, че той не обичал да пие студена вода от планинските потоци и затова използвал малкото съдче, за да „отвърне“ водата – т. е. да я позатопли.

Кръстчето на Левски е една от най-старите негови вещи. То е закупено през 1861г. от веговия вуйчо хаджи Василий при второто му посещение на Божи гроб в Йерусалим. След това го подарява на племенника си, а кръстчето е предадено на музея от племенницата на Левски – София Зидарова, през 1940г. Кръстчето е сребърно и на обратната му страна е имало снимка на Апостола и под нея кичурче от косата му. Те обаче са добавени около 1900г.

От Етнографския музей във Военноисторическия постъпва и веригата с която е бил окован Левски.

На 21май 2008г. в Националния църковен историко-археологически музей на Св. Синод беше открита изложбата „Дяконът”, посветена на 135-годишнината от обесването на Васил Левски. За първи път се показват дяконските одежди на Апостола, с които той е участвал в богослуженията. Одеждите се съхраняват в Сопотския манастир „Св. Спас”, в който Васил Кунчев приема монашество с името Игнатий.

На долната снимка се виждат, едностранно или двустранно изработени от малки късове червен восък, печати на няколко селища (Свищов, Оряхово, Орхание, Карлово, Ловеч, Пловдив, Търново), с които Васил Левски е заверявал пътния си билет (тескерето), за да избегне необходимостта от лично представяне пред органите на властта.Освен това се вижда и печата на БРЦК както и панерчето,и части от печатничката му. Печатничката на Апостола е донесена в България от Ангел Кънчев, пренесена в Ловеч тя се пази в къщата на Мария и Никола Сиркови. В 1901г. Д-р Петър Стоянов я прибира и предава в музея на читалището, запазена е и днес се намира в музея “Васил Левски”-Ловеч.

В ловешкия музей се съхраняват и камата и сабята ятаган на Васил Левски. Камата е опазена от Величка Хашнова и предадена след Освобождението на на музейната сбирка към читалището на град Ловеч. Камата е с дължина без канията 35 см а заедно с нея 37см. Ятагана е с дължина 87см. и е донесен от Троянският манастир , където е бил запазен в тайното скривалище на Апостола в килията на отец х. Макарий.

Ето и още една кама принадлежала на Апостола също съхранявана в Ловешкия музей.

 

Родът на Васил Левски

Според проучванията на историка Данаил Кацев-Бурски родът на Васил Левски води началото си от с.Кочмаларе, Карловско. От няколко приписки в един препис на Паисиевата история от 1973г. Бурски установява, че един от далечните прадеди на Левски се е казвал Драгой(1600 – 1680). Този Драгой е имал син Видул(1650 – 1730), а Видул син Кръстил(1709 – 1741). Кръстил бил обесен в Цариград през 1741г. понеже се събрал с „Атанаса болярина от Арбанас, та побратимили са да свалят султана“. От своя страна Кръстил имал двама сина Видул и Тудур(Тодор). Видул бил убит от турците през 1758г. в Пловдив, а Тудур е преписвачът на Паисиевата история. Видул е имал син Кунчо. (според стогодишната баба Стояна Димова, Кунчо е син на Тудур а не на Видул) Този Кунчо според Данаил Кацев-Бурски е дядото на Васил Левски. За рода на Апостола е запазен и един ръкопис от неизвестен автор. Този ръкопис, писан около 1902г., е намерен сред книжата на черквата в с.Песнопой(Пловдивски окръг) и през 1941г. предаден на Военноисторическия музей в София, и още същата година публикуван от Бурски. Ръкописът е съставен по сведения, събрани от Яна сестрата на Левски, и от други стари карловци, този ръкопис потвърждава почти изцяло проучванията на Бурски. За дядото на Левски, Кунчо Видулов(1757 – 1830), Тудур Кръстилов пише още: “ На 1812 сене чума ни изтръшка, турци ми зеа нишана и калъча, устана ми силяха; от Томина ниделя ду Игнажден лежах у апсаната у Едрене, па ме пущиа, сичкото беше за убиения Сабри бей от Филибе, дето гу уби наш Кунчу, па забегна у Войнягово, та са скри.“ Жената на Кунчо се е казвала Виша и от нея той имал 8 деца: Видул, Виша, Елка, Куна, Руси, Тодор, Иван и Драгой. От втората си жена, Яна Искрьова от Войнягово, Кунчо е ималсамо един син Въльо. Най-големият от синовете на Кунчо е прочутият Видул войвода, а Иван е бащата на Левски. Майката на Левски казвала, че Васил пприличал на дядо си Кунчо и на чичо си Видул. За Видул разказват, че бил много красив човек, рус със сиви очи, носил калпак и дълъг перчем и силях, натъпкан с пищови и ножове. Войводата бил убит през1833г. в Троянския балкан.

Табло монтаж „Васил Левски с неговите родители, братя и сестри“, събрал и съставил Спас Попов фотограф.

Иван Кунчев произвеждал гайтани и минавал за един от най-добрите майстори в града. Поради стекли се тежки житейски обстоятелства, бащата на Левски починал сравнително млад през 1851г. Дядо на Апостола по майчина линия е Иван Тахчиев известен като Кара Иван, по занятие той бил майстор на чешми и калдаръми. Имал е четирима сина: Генчо, Васил, Атанас и Пейо, и четири дъщери: Гана, Гина, Дона и Мария. Гина е майката на Левски. Когато съобщили на майката на Левски за обесването на сина и, тя извикала: „Не, никакво жито няма да варя. Васил никога няма да умре“. Гина Кунчева умира на 27 януари 1878г. в първите дни на Свободата.

Гина Иванова Кунчева(майката на Левски) с Начо Андреев Начев най големият и внук 1876г.

От братята на Гина най-големият е Генчо, който отваря известният в Карлово Караиванов хан. Негов син е сподвижника на Левски и негов пръв братовчед Васил Караиванов.

Васил Генчев Караиванов -детайл от фотография от 1867г.

Хаджи Василий Караиванов е вторият по възраст вуйчо на Левски . През 1852г. при него постъпва като послушник бъдещият революционер.

Архимандрит хаджи Василий Караиванов

Когато се омъжва, Гина Караиванова била само на 14-15 години а бащата на Левски бил 26 годишен. Те имали пет деца: Яна, Васил, Христо, Петър и Марийка. марийка умира още като малка. От сестрите и братята на Левски поколение е оставила само сестра му Яна.

Яна Иванова Кунчева сестра на Левски

Яна Иванова Кунчева, по-голяма сестра на Васил Левски със семейството си. 1-ви ред отляво надясно: Христина Хр. Загорска – внучка на Яна; Яна Иванова Кунчева; майката на Хр. Загорски; Бочо Хр. Загорски внук на Яна. На 2-ри ред: Гина Андреева Начева, Никола Хр. Загорски, Христо Бочев Загорски зет на Яна.

Родена през 1835г., на 15 годишна възраст тя се омъжва за карловеца Андрей Начев. Яна Кунчева и Андрей Начев имали девет деца: Начо, Тота, Гина, Мария, София, Елена, Христо, Иван и Елка. От тях Тота, Христо, Иван и Елка починали рано.

Христо Иванов Кунчев, по-големият от двамата братя на Левски, е роден през 1840г. той е бил с черни очи и тъмна коса. Буен и неспокоен младеж, Христо създавал немалко грижи на майка си и на вуйчо си Генчо Караиванов. Отначало учил басмаджилък в Сопот , по после станал помощник в хана на вуйчо си. Един ден едва не пребил един от агите, отказал да си плати пиенето. След този случай той избягал в пловдив и станал шивач на панталони. През 1867г. Христо напуска Пловдив и отива в цариград, откъдето заедно с Христо Иванов – Големия(Книговезеца) отиват в Румъния да търсят Левски. по онова време той бил в Сърбия, където предстояло откриването на Втората българска легия, и двамата Христовци потеглили за там. Тъй като бил болен Христо не бил приет в легията. След разтурването на легията Христо заминал за Румъния, където през зимата на 1868-1869г. живял, според някои изследователи, с Христо Ботев, в запустялата воденица в която известно време живял и Васил Левски. Христо Иванов Кунчев починал на 9 април 1870г. „часа 11и 30 по европейски“, както е отбелязал в своето тефтерче Апостола.

Христо Иванов Кунчев брат на Васил Левски

Другият брат на Левски, Петър Иванов Кунчев е роден през 1844г. Той също имал буен нрав и създавал немалко грижи на майка си. Васил Караиванов си спомня, че когато веднъж трябвало да заплати някакъв данък, Петър заявил на турските чиновници: “ От мен данък ще вземе онази държава, кято ще израсне върху избитите пашови прислужници“. Постоянните разправии с турците принудили петър през 1874г. да напусне родния си град. През същата година той отива до Ловеч за да убие предателят на брат си Васил , но останалите членове от революционния комитет се възпротивили срещу неговото решение да отмъсти, а според други източници Петър заявил: “ Няма кабаат попът“ . През 1876г. той се записва в четата на Христо Ботев. След смърта на войводата четата се разпръсква, и Петър Иванов Кунчев или както се подписвал Петър Левски, заедно с другарят си Костадин Димитров от Сливен успели да се доберат до София, където три месеца и половина се укривали в къщурката на хаджи Стояна Цокова. По късно след султановата амнистия Петър се озовава в Кишинев, където постъпва в българското опълчение. В редовете на Опълчението, при тежките боеве на Шипка е ранен сериозно в десния крак. След освобождението се завръща в Карлово, където през 1881г. умира от белодробна туберколоза.

Сведенията се взети от книгите: „Родови хроники“ на Никола Ферманджиев и „Васил Левски по спомени на Васил Караиванов“ от Петър В. Караиванов син на Васил Караиванов.