• Димитър Иванов Мънзов е роден през 1842г. в гр.Лясковец. Баща му Иван Димитров Мънзов, заподозрян от турците за участието му във въстанието на Капитан Дядо Никола, през 1856г., емигрирал в гр. Браила, Румъния. Замогнал се от търговия, той привлякъл в Румъния семейството си. Там Димитър Мънзов продължава образованието си в българското училище. Според някой сведения той е бил член на ТЦБК. Димитър Мънзов се включил в четата с цялото свое състояние, като въоръжил себе си и други момчета. След боя в Карапановата кория, тежко ранен и с подбити крака, той не може да следва другарите си и останал в една овчарска колиба. Заловен от турците, Мънзов бил съден и обесен в Търново. Ето как описва ситуацията Христо Македонски в своите записки:

„След това продължихме пътя си. Прекарахме през реката Росица Никола Иванов, който беше ранен още в първата битка, а също и Д, Мънзова, комуто краката се бяха надули и не можеше да върви, а той сам омършавел и отпаднал, като десет години в болница да е боледувал. Щом го прекарахме отвъд реката, Мънзов заяви, че не иска вече да върви. Той беше деликатна натура и не беше човек за такава тежка работа. Аз бях тогава ариегард заедно с десетина други момчета и между другото трябваше да се грижа за събирането и неизгубването на момчетата. Припнах да съобщя на Хаджията отказът на Мънзова и да получа заповед какво да правя.

- Брак шупу холам(остави го), извика насреща ми Хаджията, не виждаш ли, че не можем да му помогнем?… Като иска, остави го и хайде.

И го оставихме, а ние заловихме височините в планината, а именно в местността, ако помня добре, Вишов град.“

А това е описанието което дава на случката Захари Стоянов в книгата си „Четите в България“ по разказа на Ангел Обретенов:

„Подир нас беше дошъл и Димитър Мънзов, един от най-ранените; той се тътри на земята пред кошарата и каза:

- Ох, братя! Оставете ме тук да загина! Не съм в състояние от тук до там да се помръдна.

А ние нямахме заповед да оставяме никого, та затова не дадоха на клетия Мънзов да остане при овчарските кошари. Когато се върнахме при дружината, тя преминуваше вече реката, кой събут, а кой с цървулите, кому както скимне. На другия бряг на реката имаше така също овчарски кошари. На тия кошари решиха войводите да оставят Д.Мънзова. Сам Хаджията го хвана за ръката и го заведе при овчаря, който не беше сполучил да избяга.

- Той е българин, християнин, твой брат, тръгнал е да се бие с турците за ваше добро – каза Хаджията на овчаря, като му сочеше полуубития Мънзова. – Затова прибери го, храни го, гледай го, за което бог ще да те награди!

После това войводата даде на овчаря половин лира за труда. Той се обещаваше от страх може би, че всичко ще да изпълни; но щом сме заминали, и горкият Мънзов бил предаден на потерята, . . .“

  • Димитър Сирака от Самоков – През пролетта на 1868г. заминава заедно с група младежи начело с Ангел Обретенов за Гюргево, призовани от Стефан Караджа да се включат в подготвяните чети. Ранен във второто сражение, заловен и обесен в Свищов.
  • Димитър Стоянов Братоев от Церова кория, Великотърновско 30 годишен. Роден с село Церова кория, Великотърновско. Син на градинар, учил в местното училище, а после бил послушник в Капиновския манастир. През 1859г. заминава с баща си в Сърбия. След неколкогодишно  занимание с градинарство постъпва в Богословското училище в Белград. През пролетта на 1868г., след като посещава за няколко дни родното си село, заминава за Румъния, където се включва в четата. Вероятно загинал в сраженията.
  • Добри Тръбача. Сведенията за родното му място са противоречиви: от Чирпанско, от Кучево село, Скопско или от с.Дивдядово, Шуменско. Участник във Втората българска легия. Загива на Бузлуджа.