• Божил Димитров от Куманово, Скопско. Ранен в Канлъдере, заловен и осъден на 15 години каторга. Умира в крепоста Сен Жан д’Акр.
  • Божин от Лом. Вероятно загинал на Бузлуджа.
  • Васил Пенчов (Орханлията) 1839г. – 14 август 1868г. от с.Правец Ботевградско.Заловен е във воденицата край с.Кечидере, осъден от турския съд в Русе на смърт и обесен на 14 август.
  • Васил Рахнев (1841- 1880г.) от с.Градец Котелско.

Като момче и младеж той е овчарче в родното си село, а после в Карнобатско. Повъзмажал, той напуска овчарлъка и си отваря крайпътно ханче между Ески Джумая(Търговище) и Добрич. Там често идват при него народни хора, които разпалват патриотичните му чувства и той решава да зареже ханджийството и заминава за Румъния. Записва се в четата на Хаджи Димитър. Ве дно от  сраженията е ранен леко(вероятно на Бузлуджа), и решава да се върне в Градец. След като пристигнал в родното си село, той не се решил да влезе в собствения си дом, а почукал на вратата на леля си. Тя приела да го укрие известно време, докато се позабрави буната, но при условие, че ще хвърли пушката си. Не останал дълго при леля си, върнал се при жена си, но там бил разкрит, хванат от турците и изпратен в Сливенския затвор,(според други в Одринския затвор). Влиятелни хора от Градец се застъпили за него и той бил освободен под гаранция. Умира в Градец след освобождението.

Легендата за залавянето му е следната: „След като Васил Рахнев се връща от четничеството в Градец, запиетета усилено го търсят. Един ден, предупреден, че идват за него, той се скрива в една от селските къщи. Там група жени чепкат вълна и в средата на стаята се е образувала голяма купчина. Васил Рахнев се скрива под купа вълна и стои отдолу няколко часа, докато турците претърсват тази и сеседните къщи сантиметър по сантиметър. Не го откриват и си тръгват. След малко едно от заптиетата се сеща за подозрително големия куп, връщат се и го залавят.“

При разпита успява да заблуди властите, че неволно е попаднал в четата и бива освободен. Ето как предава това Захари Стянов в книгата си „Четите в България“:

„Васил Рахнев от с. Градец, Сливенско, когото имам честта да познавам лично… е единственото лице, доколкото аз съм можал да издиря, който остана жив и който се освободи твърде евтино, без да посети някой азиатски затвор. Като ги изкарали пред пашата, той казал, че непознати хора го намерили във Влашко, които му казали: „Дохождаш ли с нас да отидем на жетва в Турция?“ Васил се съгласил, като мислел, че действително другарите му са жетвари. Когато минала четата Дунава и захванала да се бие, Васил попитал: „Где ви остана жетвата?“ „Ами да колиш турци това не е ли жетва?“ — отговорили хъшовете. „А може и да бъде истина“ — казали простодушните аги и освободили Василя.“

За него има създадени народни песни:

Хаджи Димитър и Васил Рахнев от Градец

Каква е пролет хубава,
каква е гора зелена
с бистра вода студена.
Събрали ми се отбрали
трима четирима от Котел,
шестмина от Цариград
и Васил Рахнев от Градец,
и брат му Хаджи Матея,
кой ще им бъде войвода?
Стефан Караджа байрактар.
Ходили хайдутували
по Пиринските балкани,
по Странджанските дъбрави.
Кога се назад върнали,
Средна са гора минали,
Стара планина наели,
че са на Стидов излезли
на Айдовските поляни,
на студенските кайнаци,
на софра таши седнали,
от там си Градец гледаха,
на сами ден Великден,
сред Градец хоро играе,
всичките хоро играят,
Маринка, булка Василца,
само тя хоро не играе,
Често към Стидов поглежда,
като че Васил ще види.
Васил Димитре думаше:
- Димитре, млади войвода,
пусни ме в Градец да ида,
аз имам стара майчица
и имам млада булчица
с две ми малки дечица,
да ида да ги навидя.
Димитър дума Василе:
- Василе, бре, Рахнеоолу,
в Градец се лесно не ходи,
на всяка порта и турчин,
на твойта й два кола,
два кола, два караула;
нашата й майка, Василе,
ей тая гора зелена,
нашата булка е пушката,
дребни дечица патрони.

  • Велико Николов (1847г- 1868г.) от  Котел. Тежко ранен, той е в групата на отделилите се между Столетов и Бузлуджа четници. Изостава в Балкана и в последствие е убит.