Ангел Тихов Обретенов е роден през 1837г. в Русе в семейството на Тонка и Тихо Обретенови. Учи известно време в русенското училище, след което трябвало да работи в дюкяна на баща си в Исакча (Северна Добруджа), където се запознава със Стефан караджа., а след това в Русе. През пролетта на 1868г. Ангел заедно с другарите си стефан Билчев и Илия Линков заминали за Габровския манастир. Целта им била да се запознаят по-добре с Балкана. Те посетили също Троянския и рилския манастир. Когато се завърнали в Русе, Ангел получил писмо от Стефан Караджа. С писмото си Караджата канел Ангел и другарите му да отидат при него в Гюргево, за да участват в подготвяната за преминаване в България чета.Тежко ранен, Ангел Обретенов е с групата на Димитър Заралията, отправила се към Агликина поляна. Заловен е заедно с другарите си във воденицата край с.Кечидере. Осъден е на вечна заточение в крепостта Сен Жан д’Акр, където преживява до Освобождението. През октомври 1878г. се завръща в родния си град, празнично посрещнат от близки и съграждани. Прекарал последните си дни в оскъдица, Ангел Обретенов умира на 16 септември 1894г. По неговите спомени, Захари Стоянов написва часта от книгата си „Четите в България“ посветена на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.