Все още, въпреки доказателствата, се води спор къде е умрял и погребан Хаджи Димитър. Някой автори поддържат тезата, че той е успял да се измъкне и е починал в гористата местност Кадрафил в Средна Гора между селата Свежен, тогава наричало се Аджар, Мраченик и Домлян(Долни Омарбас).На долните снимки, съжалявам за лошото качество, можете да видите предполагаемия гроб на войводата.
Гореизложеното обаче не отговаря на истината. Хаджи Маринка – майката на Хаджи Димитър, се доверила на слуховете и търсила гроба му в Средна Гора, пренесла чуждите кости с вярата, че са на сина и, и ги погребала в двора на църквата „Св. Никола“ в сливенския квартал Клуцохор. В последствие се уверила, че синът и е паднал, пронизан от вражески куршум на Бузлуджа и на 20 юли 1884г. тя за първи път посещава върха, където е носена на ръце от почитателите на героя. На следващата 1885г. , баба Маринка била отново на Бузлуджа. Тогава тя пожелала да се срещне с поп Стефан Петков Манолов, който е извършил опелото на загиналите четници, за да научи от него по-вече за смърта на сина си и за опяването му.
Поп Стефан Петков Манолов.
Тъй като поп Стефан бил остарял и не можел да присъства на Бузлуджа, тя придружена от Захари Стоянов, Чардафон Велики, даскал Васил Каличков, д-р Никола Генадиев и др. отишла в Енина и там се срещнала с поп Стефан. Пред всички поп Стефан разказал следното:
“ На 20 юли 1868г. ( Илинден) като служих в църквата казаха ми, че двама заптиета ме чакат пред църковната врата. Аз се постреснах като помислих, че ще ме арестуват поради случката с избиването четата на Х. Димитра. . . . Излязох и поздравих заптиетата а те ми казаха: – Тебе чакаме, папаз ефенди. – Буюрунус ефендилер – им отговорих аз – На ваше разположение съм. След това те ми казаха: – Изпратени сме от юзбашията, да си вземеш каквото е потребно, да отидеш горе на Балкана да погребеш избитите комити по вашите закони. След малко се събрахме и тръгнахме с една група гробокопачи: Христо Кушлев, Теньо Чолакдиманов, Иван Кърлешов, Христо Джелепов и др. Като ни придружиха един онбашия и две-три заптиета, отидохме на Бузлуджа. Там намерихме избитите четници с голи тела из урвите. Имаше един набит човек, на който като рязали главата част от косматата кожа на главата останала към шията, а на ръката му написано с барут “ Х.Д.“ От това разбрахме, че това е Хаджи Димитър, затова неговото тяло заровихме в отделен гроб, а всички други заедно. Имаше само един труп с глава. Докато едни копаеха гробове, други събираха телата. Онбашията, който участвал в сраженията срещу четата, ми разправи, че Хаджи Димитър с другарите си много „сарп“ (смели, храбри) са били и че само един комита с нож в уста и пушка в ръка, като змия си отворил път през редиците им.Стреляли по него но не успели да го улучат. Като почнах да опявам, онбашията ми каза: – Папаз ефенди, чети си всичко по-набърже да не би отнякъде да дойде потеря, та като разберат каква е работата зян ще станем. Извърших опелото, погребахме всички убити момчета и си дойдохме в село“
Снимки на лобното място на Хаджи Димитър:
Надписа на плочата е следният: “ Лобно място на Хаджи Димитър 18. 7. 1868г. Турист. д-во Сърнена Гора Ст. Загора клуб пешех. тур.“
Общ изглед на местноста където се е състояла битката.
януари 8, 2009 at 10:29 pm
Публикувано във вестник „Долина”, гр. Казанлък, г. VII , бр. 31(311), 31 юли 2008 г.
Легенда ли е това?
Когато през 1967-8 година работех в село Турия, попаднах на един интересен спомен на Стефан Бучакчиев. Той е роден в с. Турия интелигент, приятел на Чудомир, изселил се в последствие с град София, където работеше към митницата. Намерих този мой роднина в София и той ми разказа нещо интересно част от което поместихме в книгата „Турия”, като негов спомен. А на книгата сме автори аз и младият тогава Косьо Зарев, днес директор на исторически музей „Искра”.
Ето каквао ми разказа Стефан Бучакчиев:
„Турийци и Аджарци (Свежен) имат странно предание, че Хаджи Димитър не е убит на Бузлуджа, а само е ранен там и, че е загинал малко по-късно в Средна гора, а не в Стара планина. Те упорито вярват в това. Ето какво разказва Стефан Бучакчиев (роден на 14. 03. 1891 г. в с. Турия).
„Като малък обичах да обикалям около попа. Свещеникът беше поп Колю, стария. Носех му светилника. След Освободителната война синовете му се преместиха в Павел Баня, но той остана в Турия. И все споделяше с мене:
- Една вечер – казва, бях се застоял по до-късно и четях псалтиря. Къщата тогава беше до скока. Бабата предеше на кандилото. По едно време кучето залая, зачука се като на хора. Чух, че някой викна: – Хей, хора, българи сме! Отворете! Отвори попадията. Влязоха четири-пет души, които носеха на ръце носилка. Свалиха носилката в стаята. В нея пъшкаше човек, завит с ямурлук. Запитахме ги гладни ли са, попадията се разшета да ги нахрани.
Оня от носилката силно изпъшка.
- Почакай още малко, Хаджи! – обади се един от другарите му. – Да излезем веднъж от тука, нататък сме спасени!”
Когато разговаряха с него все му викаха „Хаджи”, или „Войводо”. Той беше някак по-друг от останалите. Лицето му по-хубаво, очите по-дълбоки…
Разбрахме, че е от четата, дето я разбили. Разказваха ни, че като слезли през нощта в Балкана, минали през Секеречево и се скрили на разсъмване във воденицата срещу Гюрля.* Като се мръкнало, процепили по Тунджа, край Карагитлий, стигнали до Турия. Едно от момчетата беше аджарче, идвало насам и знаело къщата на попа. Видели, че свети и почукали.
Нахранихме ги, запалих фенер и по пътеката ги, изведох на пътя, който се отделя от Излянската река и Дългите поляни. Аджарчето каза, че оттам нататък знаело добре пътя.
След два дни разбрахме, че ги открили търничански турци на хребета на търничанския път и ги избили.”
И досега средногорци** казват на тази местност „Хайдушките гробове”.
Когато попитах Ст. Бучакчиев, като са знаели това, защо не са уведомили културната историческа общественост в София той ми каза, че писали писмо до БАН, а от там им отговорили, че знаят за това, обаче създадената вече версия, че Хаджи Димитър е убит на връх Бузлуджа е трудно да бъде разбита и не било необходимо.
Лилия Димитрова-племеница на Чудпмир
* Нека се има предвид, че пътят от Бузлуджа до село Турия по преките пътеки е кратък и е възможно войводата да бъде носен на носилка.
** „Средногорци” – разбирай хората живеещи в селата Турия, Розовец и Свежен.
януари 10, 2009 at 1:27 pm
Вече след Освобождението в официоза на Източна Румелия вестник „Марица” на 11 ноември 1880 г. се появява кратко съобщение: “От Аджар ни пишат, че напоследък се намерило там близо, в Средна гора, на един връх, именуем Кадравил, тялото на сливенский войвода Х. Димитър, който бил убит на това място, когато предвождал една въстаническа чета през август 1868 лято. Казва, че още и досега се познавал левът, който той
имал изобразен на едната ръка. След намерването на тялото, 6 того, то се занесло в Аджар, гдето Н. Боголюбие Левскийски г. Гервасий, който случайно се намира там, го посрещнал и вземал участие в опялото, което станало доста тържествено.” (Марица 1880). Аджарският поп Петър Стоянов и поп Минчо Тачев от с. Рахманлий (Розовец) са помагали в опелото на архимандрит Гервасий, който тогава е викарен епископ на пловдивската митрополия.
Новината за писаното във вестника достига до майката на Х. Димитър, Марина Хаджиниколова. Снабдила се с пълномощно (издадено на 18.XI) от сливенските първенци, за да пренесе тленните останки в Сливен, тя на 30.XII.1880 г. пристига в с. Долни Омарбас(сега с. Домлян). Поради падналия дебел сняг и невъзможността възрастната жена да продължи, написано било писмо от нейно име до Аджарци с молба да се изпратят костите на сина и. Родолюбците от с. Аджар(днешно с. Свежен, Карловско) ги изкопали от църковния двор, където били препогребани и ги проводили с едно писмо на майката. Като съжаляват, че не са могли да посрещнат в селото си тази, която е отгледала легендарния войвода, те коригират в писмото си дописката – “която е поместена във в. “Марица” в 234 брой, има погрешка, гдето е казано, че и до днес личи лъвът, изобразен на ръката му; той е личал, когато са е намерил на 1868 г., а не сега…” (Ферманджиев 1973).
Захари Стоянов отрича новината за гроба на войводата при Аджар и настоява с „историческа претенция” 2, че Хаджи Димитър е загинал на Бузлуджа(Стоянов 1884). Той се позовава на сведенията от оцелелите седем души, всички те пленени при с. Кечи дере и от групата на четиринадесетте отделили се преди битката3 (Стоянов 1983: 111). Но както по-горе се отбеляза те не са били свидетели нa сражението и много преди това са минали от северната страна на билото на Балкана. Привежда и факта, че участвалият в погребението на Бузлуджа на загиналите четници, извършено на 20 юли, и опял тленните им останки свещеник Иван от с. Хасът(сега Крън) разпознал в един труп войводата Х. Димитър. Според него той видял на ръцете му изписани с барут „сабли, левове и буквите Х. Д.”, които букви тълкува, че означават Х(аджи) Д(имитър) (Стоянов 1983: 211). За същия труп обаче друг участник в погребението Иван Хр. Креслев съобщава, че имал татуировка „С. Хаджиев”, което трети участник – Христо Червенков сметнал за името Симо Хаджиев(Зарев 2003).
Както се вижда не само поп Стефан Маналов е участвал в погребението на четниците на Бузлуджа.
Трима попове(ениниския, крънския и шипченския) предявяват претенции за „погребване“ на Хаджи Димитър. И тримата имат различни версии какво е било писано на ръката му, а някои и на главата му.
Трупът на умрелия не може да говори, но виж ранения Хаджи Димитър много ясно е казал на своите ятаци от Мраченик и Свежен кой е той.
И друго, има един принцип, че първия съобщил новината е пръв и по право. А такъв е вестник „Марица“ от 1880 г.
З. Стоянов и поповете се изявяват след 5 години, като преповтарят писаното в „Марица“ за знаците по ръката на войводата.
В една статия(Где е умрял войводата Хаджи Димитър? В.„Дневник”, бр. 3020, 8.01. 1911.) на Т.Стойчев е публикуван пълния текст на пълномощното дадено на майката на Х. Димитър от сливенските стареи за да пренесе костите на сина си от Аджар.
Там черно на бяло пише, че тялото на Хаджи Димиътър не се е намерило след битката на Бузлуджа. Това е документ. А науката история борави с документи.
Всеки може да си направи извод къде е гроба на Хадията.
Костите му събират праха в един сандък в сливенския музей и чакат ДНК анализ с тези на родствениците му, за да заемат достойното си място.
Стоянов 1983: Стоянов З. Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитра и Стефан Караджата//Съчинения, Т. II, София, 1983.
Зарев 2003: Зарев К. Воеводата е заровен наистина на Бузлуджа. В. “Искра”, Казанлък, бр. 27, 18.07. 2003.
Марица 1880: В. „Марица”, бр. 234, 11.11. 1880.
февруари 13, 2009 at 9:22 pm
Вестник „Дневник”, бр. 3020, 08.01.1911 г.
Где е умрял войводата Хаджи Димитръ.
На всички е известно, че войводата х. Димитръ е убит на върхът „Бузлуджа” в Стара-Планина на Илин-ден юли месец 1868 г.
През август 1909 г. ние бяхме по служебна работа в с. Аджар, карловско. Остахме изненадани, когато от събеседниците си Аджаречеви узнахме, че х. Димитръ на Бузлуджа е бил само тежко ранен, а е умрял в Средня гора на върхът „Кадрафил”, близо до с. Аджар, около 1 месец след сражението на Бузлужда.
Отначало ние се усъмнихме, но съмнението ни се разколеба, когато кмета на с. г. Стайков ни даде документите преписи от които по-долу поместяме.
На въпроса ни: защо до сега аджарчеви не са подигнали и направили този въпрос известен на публиката, ни отговариха, че още на времето пращали особена депутация в София; на тази депутация Захари Стоянов казал да мълчат, защото х. Димитръ трябвало да умре на Бузлуджа.
Да ли е казал, и да ли е могъл да каже Захари Стоянов такова нещо незнаем, но ако го е казал или ако въобще е съществувало на времето такова мнение, ние не го споделяме, защото мислим, че славата на х. Димитър не ще потъмнее от факта, че той от раните си е умрял на върхът Кадрафил, а не въ сражението на Бузлуджа, както и славата на Левски и Караджата не потъмня от това, че те умряха на бесилката и в затвора. Хаджи Димитръ дето и да е умрял, е герой и гордост на България – на неговата скъпа памет и на неговия героизмъ – нашия поклон.
Ние можахме да съберем следните сведения: Хаджи Димитръ е бил ранен в тазът и не е могъл да се движи никак – носен е бил от четворица души негови другари-възстаници. Всички са били облечени в възстаническа униформа.
На това място (около върхът Кадрафил) те са се крили около един м-ц като са се хранили с мляко донасяно им от овчарите.
Към края на август, една сутрин, когато овчарите отишли да им носят храна, намерили само трупът на х. Димитра съблечен, оставен само по една сливенска фанела; на ръката му ясно личал левът изработен с барут; другарите му изчезнали. Трупът бил погребен на същото място дето бил намерен и всичко това се пазело в строга тайна до освобождението.
На 6-й ноемврий 1880 год. трупът бил пренесен в с. Аджар; на погребението, според вестник „Марица” брой 234, е взел участие и „Н. Боголюбие Левскийски Г. Гервасий, който случайно се намерил там”. След това майката на Х. Димитра е ходила, взела и пренесла костите му (в) гр. Сливен, гдето се съхраняват в една гробница в дворът на една от църквите.
Тези сведения ний сме събрали от трети лица. На самото място, гдето първоначално е бил погребен Х. Димитър и гдето и сега имало един надгробен камък с надпис, ний нямахме възможност да отидем; така също нямахме възможност да говорим с непосредствените свидетели които биха могли да ни дадат по точни и положителни сведения такива са: Слав Мочуков от с. Мраченик и Христо Николов от с. Аджар живи понастоящем”.
Мислим, че с настоящите редове ще заинтересуваме съгражданите на х. Димитра, и специалний комитет за постройката на паметника му; този комитет, който вероятно ще има и грижата да състави биографията му, надяваме се, ще проучи въпроса, и, ако факта излезе верен, ще попълни последните страници от биографията му с последните тежки мъки които той е понесъл за родината си.
Ето антрефилето в брой 234 от в. „Марица” – 1880 год.
„От Аджар ни пишат, че напоследък се намерило там близо, в Средня-Гора на един висок връх именуем Кадравило, тялото на Сливенский войвода хаджи Димитра, който бил убит на това място, когато предвождал една възстаническа чета, през август 1868 лето. Казват, че още и до сега се познавал левът, който той имал изобразен на едната ръка. След намерването на тялото на 6 того, то се занесло в Аджар, гдето Н. Боголюбие Левкийски Г. Гервасий, който случайно се намерил там, го посрещнал и зел участие в опелото, което станало доста тържествено.
От горното антрефиле е станало известно на Сливненци где са костите на техния съгражданин х. Димитръ и майката на последния е била изпратена в с. Аджар с следното …
„Опълномощително”*)
„Подписаните: кмет, старей и пр. жители на г. Сливен чрез настоящето опълномощно явим какво приносящата на настоящето Х. Марина Х. Николова Сливен. Жителка, живуща в попска махала в клуцохор, на 72 години е същата майка на покойният Х. Димитър поборник наш, който в 1868 лето в битката с четата възстаническа която той предвождаше падна убит. Вследствие на голямата строгост него време на турското правителство, остана неизвестно неговото тяло.
Днес прочее на основание обнародвана в вестник „Марица” статия в 234-й брой, в която според както писали от с. Аджар, че тялото на труженика Х. Димитър се намерило там близо в Средня-гора, на един висок върх назоваем: Къдравил, на комуто още се познавал изобразен лев на ръката му, и на 6-й того месеца, тялото му са погребало в с. Аджар.
От всичко казано в речений брой на вестника като са доказва че действително ще е то същото тяло на Х. Димитър приносящата на настоящото негова мйка е опълномощена както от неговите братя, сестри и сродници тъй и от прочийте граждани на г. Сливен за да отиде в с. Аджар…. Околия и са предаде нея тялото Х. Димитрово в едно с всичко това както се е намерило най-първо.
За това даваме настоящето опълномощително подписано с подписите ни и потвърдено с печатите на кмета и да и послужи гдето е нуждно”.
18 й ноемврий 1880 г.
г. Сливен
„Кмет от третото Сливенско отделение”. (подп.) „Ангел Димитров” печат на 3-то отделение от сливен. община.
„Старейшини” (подп.) „Киру К. Цонтовчиев” „К. В. Балтаджиев” „Х. Никола Х. Петров” „Юр. Т. Юрданов” „Кутю Т. Кутев” „Т. А. Пенков”.
Следва заверка на горните подписи от Сливенското градско кметство.
дата: 24 ноемвр. 1880”
(подп.) „Слив. Град. Кмет, …Данчев”.
Печат на „Сливенското градско кметство”.
С горното пълномощно майката на х. Димитра е отишла до с. Долньо-омарбас, карловско – по нататък до Аджар не е могла да отиде, защото е имало много сняг и тя не е могла да язди на кон. От това село до Аджар е изпратен човек с следующето писмо:
“Уколи Срем. *)
„Упщо *) Дол. Омарбаска.
„30-ий диквр. 1880 г.”
„До епаршийский съвет в с. Аджяр”.
„С настоящето ни като получити от приносящият на Апостол Вълков да испроводити на покойният х. Димитра кустити за което е пристигнала неговата майка да си прибере и като ни е в състояние да доди прати……. гореказани человек да ги изпроводите”.
„Старейшински съвет”.
„Км. Иван Стоянов”.
Общински печат.
Костите са изпратени от с. Аджар с следующето писмо до майката на х. Димитра.
„Г-жо х. Марино х. Нико(лова) в Омарбас”.
„Днес приехме едно писъмце от старей. съвет от с. в което се намирате. С което писъмце искат костите на покойният Ви син х. Димитър и Предводител на нашите еднородци, на предобитата ни свобода, истена че на нас много ни жално остана, гдето нямахме честа да додиш в селцето ни, гдето е погребан син ви;
Основание на пълномощното Ви от градът Ви проваждаме костите на сина ви нъ само ще кажен че дописката която е обнародвана в в. Марица в 234 брой има погрешка, гдето е казано че и до днес личи лъвът изобразен на ръката му, той е личал когито са е намерил на 1898 (бележка на преписвача: словослагателя е обърнал цифрата 6 наобратно. Да се чете като 1868 г.) а не сега, прочие ний според вярата ни народностна, направихме потребното опило както и чтение до 40 дни, на конец като Ви поздравляваме и желаем Ви добро здраве”.
„Старе…”…
(Подписи няма, защото това писмо е черновката оставена в архивата на с. Аджар от бащата на г-н Стайков, който тогава е бил кмет на селото).
Т. Стойчев
* Оригиналите на този и следующите документи държим на разположение на интересующите се. – Адрес чрез редакцията на вестника.
*) Околиа Стремска.
*) Община.
(Статията е преписана с оригиналния правопис. Избягнати са краесловните ерове. –От преписвача)