След залавянето си в Къринското ханче, Апостола е отведен в Ловеч, от там във Велико Търново, от където го изпращат за София. там вече го очаква назначената специална комисия, която разследва арестуваните по обира на хазната в арабаконашкият проход.

Председател на комисията е генерал Али Саиб паша, председател на държавния съвет в империята (на долната снимка).

Член на специалната комися е и майора от генералния щаб на турските войски Шакир бей

Също и хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович член на държавния съвет към империята (на долната снимка).

На място към комисията са придадени:

Дервиш Мустафа, Мехмед Селим – кавалерийски полковник, Саадулах Сърръ – член на окръжният съд. В комисията са включени и българските първенци: Мито Панов Каймакчийски – член на ръководството на българската църковно-училищна община; Хаджи Мануил(Мано) Стоянов – член на софийският меджлис,;(на долната снимка)

и Петър(Пешо) Тодоров – Желявеца, член на Софийският меджлис (на долната снимка).

Конакът в София, където е провеждано следствието на арестуваните дейци на ВРО включително и Левски, фотография от 1879г.

Тъмницата в която е бил затворен Левски

След като е докаран в София, Левски е изкарван на разпит 6 пъти, последният му разпит е проведен на 9 януари 1873г. По време на разпитите се провеждат много очни ставки на Левски с дейци от организацията, за съжаление всички те издават и потвърждават неговата роля в нея. Ето и имената на хората с които са проведени очните ставки: Дидьо Пеев; хаджи Станьо Врабевски; Петко Милев Страшника; Марко Йончев; Станчо и Станьо ХаджиИванови; Марко Йончев; Иван Лилов Фурнаджиев; Димитър Общи; Анастас Попхинов; Вутьо Ветьов. Благодарение на техните разкрития на 14 януари 1873г. комисията разследваща дейноста на революционният комитет предлага Апостола да бъде осъден на смърт чрез обесване, въз основа на чл.55ал.1; чл.56; чл.66; и чл.174 ал.2 от Наказателния закон на Турската империя:

ТЕКСТОВЕ ОТ ТУРСКИЯ НАКАЗАТЕЛЕН ЗАКОН

Раздел втори:

За злодеянията и престъпленията срещу вътрешната сигурност на турската държава

Чл.55 Който посредствено или непосредствено разбунтува някои поданници на царското правителство или жители на турската държава, да въстанат с оръжие срещу правителството, или са извършили умишлено въстание, или наченало неговото изпълнение, се наказват със смърт.

Чл.56 Който стане причина да се въоръжи един срещу друг жители на турската държава или подбужда междуособна война, или грабежи, обири и опустошения в градове и села и на убийства, ако са извършени тези смущения, или да е било само наченало на тяхното извършване, се наказва със смърт.

Чл.66 който по площади, тържища и други публични места чрез речи, разпространение на ръкописи и печатни листа или по друг начин подбужда гражданите и жителите на държавата да извършват престъпления по настоящата глава, ще се наказва като извършителите на настоящите деяния.

Раздел седемнадесети:

За престъпленията, извършени срещу частни лица и налаганите наказания.

Чл.174

ал.1 Който би извършил человекоубийство, без предумишленост, осъжда се: на окови за 15-годишно време.

ал.2 Человекоубийството обаче, ако би се случило, когато той е извършил друго злодеяние, било преди извършването му, било после извършването му, или за извършване на някое престъпление, убиецът според закона се наказва със смърт.

Левски пред съда – Елка Захариева 1954г.

Левски пред съда – Сергей Ивойлов 1964г.

На 6 февруари (18 февруари нов стил) 1873г. Дяконът Левски е обесен в София близо до мястото където се намира паметника му.

Смъртта и последния час на Васил Левски (Дякона) в 1873г. -худ. Симеон Симеонов (Моната), преди 1881г.

Обесването на приснопамятний родолюбец на Васил Левски (Дякона) на 6 февр. 1873 в гр. София – Симеон Влайков ок.1895г.

Обесването на Васил Левски – Борис Ангелушев 1942г.

Един от малкото българи присъствали на последните мигове на Васил Левски е поп Тодор Стоянов Митов, когото виждаме изобразен и на горните картини, а ето и снимката му:

Ето разказът му записан от Захари Стоянов, вероятно след 1885г. , в една малка тетрадка:

“ Левски от поп Тодора

Убесен на 26 февруари вторник заранта рано. В казармата, която изгоря е бил затворен, на мястото, гдето се проектира Св. Ал. Невски – Вторник е бил пазарен ден, та за туй тогава го обесили – да види мало и голямо – В София все във вторник бесили – Мазхар паша благороден – Стоял на въжето до пладне – публика нямало. изповедта станала до самата бесилница – бил вързан с белекчета, прекръстил се, преди да приеме причастие. – Казал, че е свещенодиякон – Че каквото правил, е мислел, че е за народа, и проси прошка от бога и от народа. Бил хладен, но малко заплакал(очите му се напълнили със сълзи). Признал че е убил в Ловеч момчето. Била му вързана главата. Закупан в гробищата на престъпниците, на североизточната страна от град София, гдето са сега казармите за конвоя, в един хендек. комисари: Али Саид паша и хаджи Иванчо – на Ахмед паша сватбата . . . (Левски отишел на гости в салона, 1871г.) Облечен бил на бесилката с дълга дреха (турски ямурлук). Нищо не говорил. Малко движение направил.“

Тази тетрадка се пази в Народната библиотека “ Св. св. Кирил и Методий“ ( НБКМ – БИА II А 8675)