Реших да си изследвам родословното дърво, малко късно наистина но все пак успях да събера късчета информация, а има и все още за събиране но пустото му време и пари все нестигат. Както и да е, ето какво открих:
От страна на баща ми: Пра-пра дядо ми се е казвал Илия той имал син Георги, който се оженил за София. Те живеели в село Ерменикьой, Узункюприйско- одринска тракия, което се превежда „селище на арменците“. Дядо ми Атанас е роден 1911г. По време на междусъюзническата война, най вероятно на 6 юли 1913г., пра-дядо ми Георги е бил принуден заедно с останалите българи да бягат от настъпващите турски войски. Когато се е наложило да бягат са били на нивата и са тръгнали без вобще да могат да се отбият в селото за да си вземат някаква покъщнина или документи. Всичко се е случило много ненадейно. По време на бягството са изгубили една от лелите на дядо ми. Семейството на пра-дядо ми се установява в Казанлък. Дядо ми Атанас е бил шивач по професия, той се оженва за баба ми Яна, която е от село Биково, Новозагорско. Село Биково също е пострадало от зверствата на турците по-време на Руско турската освободителна война. Местният големец Адил, за да накаже непокорното население, поискал от новозагорския каймакамин да изпрати войска. Изпратен е ескадрон от черкези. На 10 август 1877г. 101 жители са навързани и закарани в Омарчевската кория, където са изклани. Останал е един единствен жив след клането, наречен Сечен Герган – Герган Славов. На това място паметник с три паметни плочи увековечава спомена за загиналите българи. Дядо ми Атанас е имал брат наречен Илия, който носил името на дядо си по бащина линия. От тук заключавам, че дядо ми Атанас е кръстен на бащата на баба София, тоест пра-пра-дядо ми от страна на пра-баба ми се е казвал Атанас и аз нося неговото име. Знам че баба ми Яна е имала сестра Иванка, дали е имала други братя или сестри незная. Дядо ми Атанас и баба Яна имат двама сина, Стоян, моят баща и Георги. Вероятно баща ми е кръстен на бащата на баба Яна.
Пра-баба ми София
Дядо ми Атанас по времето когато е учил занаят
Погребението на Илия, брата на дядо ми, починал като войник от някаква болест. На тази снимка са вероятно и пра-дядо ми Георги и пра-баба ми София, но за съжаление не знам кои са. Само мога да предполагам, че това са мъжът и жената застанали прави до ковчега. Жената е наметната с нещо като качулка, а така са обличат жените от село Булгаркьой(а то е близо до Ерменикьой), когато жалеят.
дядо ми Атанас – фрагмент от общата снимка.
Баба ми Яна, в средата със свои дружки.
Отдясно на снимката е Иванка, сестрата на баба ми Яна. Тя е починала още млада.
Снимка от сватбата на дядо Атанас и баба Яна.
От страна на майка ми информацията е още по оскъдна. Дядото на моя дядо се е казвал Цанко и е бил пехливанин, починал е млад ударен от мълния докато е орал с биволиците. Жена му се е казвала Гена. Живеели са в село Петровци. През времето на турското робство селото се е наричало Мехмед бей чифлик, явно е принадлежало на този бей. Близо, а може би и през самото село е минала четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа по пътя си към Балкана. Дядо Цанко и баба Гена са имали три деца едно от които умира малко, остават Петко-моят дядо и Стефана. Дядо ми Петко се оженва за баба ми Къна от Драгановци. Дядо ми беше много добър строител,има златна значка „Колю Фичето“. Те имат две деца Цанко и Генка. Генка е майка ми.
Дядо Петко
Баба Къна
октомври 20, 2008 at 8:56 am
Поздравявам Ви за усърдието и дарбата, с която сте направили вашите места в мрежата.
В началото помислих, че сте поредния национал-ентусиаст, но след като видях тази страница, разбрах, че крушката си имала опашка. Или още по-добре – че кръвта вода не става.
Ще се постарая да направя линкове към вашите работи в моя блог, ако нямате нищо против.
Вероятно това няма да стане веднага, тъй като не съм твърде грамотен в оформлението и тези неща ги прави сина ми.
Желая Ви успех в това и всяко друго начинание.
Поздрав:
Ж.Желев
октомври 22, 2008 at 9:15 pm
Благодаря за отзива. Нямам нищо против да поставите линкове. В момента нямам време но от следващия месец ще продължа това което съм започнал.
октомври 27, 2008 at 5:17 pm
РАДВАМ СЕ ЗА ИНФОРМАЦИЯТА ОТНОСНО СЕЛО БИКОВО НОВОЗАГОРСКО.ТОЗИ СЕЧЕН ГЕРГАН В МОМЕНТ ИМА ОКОЛО 25- 30 ,А МОЖЕ БИ И ПОВЕЧЕ, НАСЛЕДНИЦИ.КРАСИВИ И БУЙНИ.ИМАТ МНОГО ИНТЕРЕСНО ПРЕДАНИЕ ЗА РОДЪТ СИ ОЩЕ ОТ ПРЕДИ ВЪПРОСНИЯТ СЕЧЕН ГЕРГАН.ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ -ИВАЙЛО КОЛАРОВ
ЛЮБИТЕЛ КРАЕВЕД ТЕЛ:0518-4-33-47 АДРЕС:
9200 ПРОВАДИЯ П.К. 2
ПОЗДРАВИ ЗА ИЗВЪРШЕНИЯТ ТРУД
октомври 27, 2008 at 5:20 pm
и мейлът ми е
lz4rvi@abv.bg
януари 21, 2009 at 3:42 pm
И аз мога да се гордея,че съм потомка на опълченец. Цялото семейство с гордост пазим спомена за Желязко Петков-родом от село Диня(Старозагорско) Роден през 1846. Бил млад и в семейството му го сполетяло нещастие. Синът на турския бей изнасилил сестра му. Отмъстил си като го заколил в гората. Като избягъл бея убил всичките му роднини и приятели. След това започнал да участва в чети,учил е в Румъния,Одеса,владеел 7 езика, участник във Втората легия на Раковски и Участник в боя на Шипка. След Освобождението е работил със Стамболов,русофоб,освен,че е бил депотат,е Първия градоначалник на Елхово,умишлено Стамболов го е пратил там,за да пази границите,прогонил турците от елховския край. Остатъка от живота си прекарва в с.Каравелово-Ямболско. Умира като научава новината за Балканската война.
януари 27, 2009 at 5:01 pm
Поздравявам ви за положения труд.Така трябва да е запознат с историята на своя род всеки българин.Аз също съм от много голям род/ рода Вардеви/ ,които произхождат от с. Булгаркьой и ще се радвам ако някой ми пише.
януари 27, 2009 at 5:03 pm
gdimova58@abv.bg
февруари 19, 2009 at 8:31 am
ми много хубаво