Прочутият Филип Тотю войвода. Трето бягство от затвора!

Третото залавяне на Филип Тотю станало при тежък бой с турците сутринта на 15 март 1863г. в с.Кортен, Сливенско, след като били заобградени в дома на Стоян Киреза. По това време Тотю бил част от дружината на Никола Аджема, който бил байрактар при Панайот Хитов но се отделил заедно с част от хората му за да прекарат  по-леко зимата. След продължителна битка седмината обградени хайдути били принудени да излезат от къщата, понеже турците успели да я подпалят. Ето как описва ситуацията Тотю: “ Аз взех бърже една женска дреха и я вързах на една прътина. Казах на другарите си, че щом покажа дрехата навън и турските пушки изгърмят върху и, всеки да излиза подире ми и да се спасява кой както може с пищова си и ножа си, докато турците си напълнят пушките пак. Веднага отворих вратата, посочих дрехата с прътината навън и турците изгърмяха върху и, като я мислеха за человек, а след това с нож в уста и пищовите си в ръце излязох, впуснах се към дола, изгърмях върху турците и с ножа си отворих път през тях, прегазих ги и минах. Но куршумите отвсякъде се сипеха като дъжд отгоре нас, раниха ме на много места и паднах.
Тук падна убит Дългия Георги от с.Оризари, а всинца ний бяхме полумъртви и потънали в кърви. След това дойдоха, нахвърлиха ни в едни кола като снопи и ни закараха в Нова Загора, гдето заровиха Дългия Георги в един боклук, а нас после два дни ни закараха в Сливен и ни затвориха в затвора, оковани в синджири. . . .
Тежко бяхме оковани тук! Ръцете ни бяха в железни клапи, а вратовете ни – в железни халки и всичките халки от вратовете на всинца ни бяха нанизани на един синджир, едина край на който беше забит в зида, а другият му край обтягаха и го закачаха през другия зид вън. Тъй нанизани на този синджир за халките на вратовете ни и с оковани ръце, ноще ни турваха и томруци на краката.“  ( Томрукът представлява – два дълги диреци, сложени един върху други с изрязани две дупки в тях, дето се срещат. Вдига се едина дирек, турват се двата крака поотделно в изрязаните места и се турва горния дирек върху краката тъй, щото да доди изрязаната му полудупка върху длабовете на долния дирек и краката остават заключени. Двата дирека се приклапят добре и се заключват с кофар на краищата си, да не може да ги стига затворникът.)
Въпреки условията, при които е поставен, Филип Тотю не се отказва от мисълта за бягство и споделя със съкилийниците си, че ще търси начин да избяга.При едно посещение в тоалетната той намира там едно желязо и го скрива. Между тях обаче имало един грък на име Пантели, който предупредил пазачите, че Тотю иска да избяга. Като разбрали това затворниците решили да се отърват от предателя, ето как описва това войводата:
„Една нощ тъй като седяхме и се разговаряхме, решихме да заплатим на гърка и затова го повикахме при нас да ни прави цигари, понеже него не вържеха при нас на синджира и не беше окован, а свободен. Той дойде седна при нас и почна да ни прави цигари. Наговорката ни беше, че когато ще почнем да го отупвами, всяки от нас ще почне да пей, та ако почне да вика, да не се чува. Докато той се занимаваше да прави цигари, ний почнахме да пеем следующата турска песен „На туй дере шумоленето колко приятно ми иде“ Гръкът докато пригласяше и той на тази наша песен, аз и малкият Колю сполучихме да го сграбим за гушата, а Костадин Джиналията и Неделчо го натиснаха по корема и следвахме да пеем песента, докато гръкът се отпусне и се потаи духа му. Той издъхна в ръцете ни и тогаз престанахме да пеем.“
Въпреки подозренията на власта, затворниците начело с Филип Тотя не се отказват от бягството и в крайна сметка успяват. Ето разказа на Филип Тотю:
„Като останахме без издайника, крояхме вече ден и нощ за бягане. Портата на нашата гробница имаше две врати, които са затваряха на едно дебело и яко дърво, което стоеше на средата им, кога се влизаше, а другата стоеше винаги затворена, защото беше закована с два яки и големи пирони в дебелото дърво. Аз турих око на тези пирони и всеки ден ги разклащах и ги мажех с масло от кандилото, което ни светеше нощя и правеше затвора ни на същински голям гроб от живи хора. Нищо друго не държеше тази врата. На вратата имаше резе, с което зарезяваха на другата врата и заключваха двете с кофар. Вън пред тези порти пазеха денонощно двама души караул, въоръжени, едина войник, а другият заптия.След няколко дни видях, че пироните се разслабиха и се извадиха. Аз ги турих пак на мястото им и ги попритиснах. . . Мръкна се. Минутата на страшната борба за живот или смърт наближаваше. Най-първо строшихме томрука на краката си и успяхме да отворим железните клапи от ръцете на малкия Коля, а той след това помага нам и можахме да махнем всички клапите от ръцете си. Най-после сполучихме да откопчим и халките от вратовете си и ги оставихме да висят на синджира. Всичко това извършихме с онова малко желязо, което намерих в нужника. И досега подозирам и ми се иска да вярвам, че Георги, братът на Хаджи Димитра Асенов, беше турил това желязо в нужника. Както и да е, но това желязо стана нашият спасител в другарство с дървеното масло от кандилото на гробницата ни. Останаха по нас прангите само по краката ни, на които малкото наше освободителче- желязо, не можеше нищо да стори. Аз веднага дадох идеята всеки да си върже прангите на пояса, като ги обвие да не дрънкат. Казано и свършено. Прангите, тъй да речем, се опаковаха на краката и на кръста на всеки го и никакъв звук не издаваха. Другарите ми още не знаеха нищо и се чудеха през къде ще се бяга, защото над нас беше казармата, в която спяха войници, а пред нас зад портата караул. Тогаз им казах през къде ще бягаме и наредих малкият Колю да хване жандармина, а пък аз войника. Наближаваше полунощ Ослушах се, тихо. Минутата дойде. Полека извадих пироните и отведнъж отворих вратата, сграбих пушката на войника и го прободох с щика, а малкият Колю удари жандармина с едно дърво в главата, която се размаза, без глас паднаха, скочихме върху им и ги заминахме като вихри, защото минутите бяха скъпи за живота ни. Бързо налетяхме пътната порта, в която имаше малка изрязана порта. Тук имаше втори караул от един войник и тъй скоро преминахме през него като нощни духове, щото той не можа да успей да употреби оръжието си, понеже беше седнал и, вижда се, беше задремал. Той ни усети и изгърмя подире ни, но ний бяхме вече на улицата и хвръкнахме!“

 

Прочутият Филип Тотю Войвода!2-ро бягство от затвора.

Един месец след първото си бягство от Търновския затвор, Филип Тотю отново бива уловен случайно в един хан в Нова Загора. Всъщност заптиетата търсели друг избягал затворник но един от тях познавал Тотя и го заловили. Известно време го държали в Сливенския затвор и от там го препратили за Търново. В град Елена заптиетата които го охранявали били сменени,  там Тотю бил предаден на две заптиета Ашик Ибряам и Хюсеин Бошнак. Отначало той бил вързани отзад ръце, които допълнително закопчали с белегчета или белезници. Отделно краката му били оковани с букаи прекарани под тумбака на коня, а на врата му сложили примка, чийто край държал един от заптиите. По пътя те спрели при една кръчма до Капиновския манастир и решили да се угостят. Те вързали Тотю за един дирек, като мечка. Той обаче успял да пошушне на кръчмаря, докато минавал покрай него да нагости и напои добре гостите и че той ще заплати двойно и тройно. Кръчмаря изпълнил заръката и заптиетата се поопиянчили. Тотю ги помолил да му отвържат ръцете за да хапне и той малко, и те се съгласили. Свалили му въжето от ръцете и врата, а после като тръгнали забравили да го вържат. По пътя те минали край една ракиджийница, където също се почерпили. Когато стигнали към края на еленските лозя, те спрели при една чешма да си напоят конете. „В това време – разказва войводата – слязох и аз при конете да пия уж вода и виждам, че Хюсеин Бошнак се разпаса и отиде на 40-50 крачки далеко в един окоп, а пък Ашик Ибряам извади тамбурата си от калъфа, който бе окачен на седлото на коня, седна турски от страна на чешмата и почна да свири и да пей. Случаят беше удобен, минутата беше една от скъпите за мене. Сега или никога – си помислих. Пречеха ми само белекчетата на ръцете. Те ми се сториха дървени, тръстени, а не железни. Почерне ми на очите. Скрит под вратовете на конете и наведен над каменния постав, аз закачих на вътрешния му ръб белекчетата, дръпнах си ръцете тъй силно и отчаяно, щото дясната ми ръка се извади от едната клапа, но се извади без кожа, кокалчетата се озъбиха и кръвта шибна. Нищо! Бърз като светкавицата, пъхнах се под вратовете на конете, скочих на чешмата горе, грабнах тамбурата от ръцете на Ашик Ибряама и го цапнах с нея по главата в сляпото око тъй силно, щото тамбурата стана на парчета и опашката и остана в ръката ми. Не повторих втория удар. От първият ми удар Ашика падна като убит от пушка, грабнах му ножа, насякох го на няколко места, взех му оръжието и избягах в гората. Когато се обърнах назад, видях Хюсеин Бошнак, че тичаше подир ми, държеше си гащите в ръце и ми викаше: „Тотьо бре, хей, чакай бре, къде отиваш, бре!?“ Аз му посочих оръжието и той спря, изгледа ме и си заминах спокойно в гората. “ Ударът от тамбурата бил толкова силен, щото дясното око на Ашик Ибряама изхвръкнало от мястото си и той останал сляп с едно око. За изпущането на Тотя двамата заптии биле затворени в търновския затвор и лежали цели 6 месеца.

 

Правилник за четите, образувани за извоюване свободата и независимоста на България

Свободна България – худ.Георги Данчов Зографина

Този правилник е бил изготвен за четите които са се гласяли да минат през 1868г. Както знаем успява да мине в България само четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.Документът е познат в няколко варианта. Първият е чернова с почерка на Иван Попхристов(НБКМ – БИА,II В 559 а);вторият е белова(редактирана белова), озаглавен “Закон”. За окончателен текст приемаме достигналия до нас в турски превод, извършен за нуждите на османските следствени власти по намерения у заловен четник български оригинал.Настоящата публикация е по книгата на Зина Маркова “Четата от 1868 година”София 1990г.издание на БАН.

Правилник за четите, образувани за извоюване свободата и независимоста на България

След като се видя и разбрахме, че народът ни мил не ще може да осъществи по мирен начин своето право на свобода, бе взето решение това негово право да бъде поискано и придобито чрез оръжие. Именно с цел да извоюват спасението и независимоста на живеещия в областите България, Тракия и Македония български народ създадени и организирани бяха въстанически чети из средата на самоотвержената, храбра и проникната от будно чувство на патриотизъм българска младеж. А за доброто отправление и преуспяването на нашето свещено начинение всички ние при пълно единодушие взехме нужните решения по въпросите , обхванати по-долу, като се съобразихме и с необходимостта да се образува едно привременно правителство, което да се грижи за доброто управление на народните работи, за създаване и организиране на комитетите и за привеждането в изпълнение на взетите решения – както на тези по отношение на четите, така и на тези, които се отнасят за другите народни работи.

§1. Привременното правителство ще се състои от един председател, един секретар, един касиер и дванадесет членове.

§2. Означените по-горе лица ще бъдат избирани и назначавани по вишегласие.

§3. Уреждането и решаването на работите, които се отнасят до управлението, законите и съдебните въпроси, се възлагат и поверяват на Привременното правителство; а членовете на това правителство ще се избират и назначават измежду лицата, имащи достатъчно опит и знания, които се отличават със способностите си, известни са със своята честност и са способни да управляват народните работи.

§4. Привременното правителство ще представлява народа навред, където стане нужда; а също така то е упълномощено и е длъжно да поддържа връзки с други места и народи, да сключва договори от полза за народа и да изяснява причините и целта на въстанието. С една дума, споменатото правителство ще бъде вожд на българския народ и негов упълномощен представител.

§5. Всички мероприятия и обнародвания ще се извършат от името на Привременното правителство. Ще се считат за недействителни всякакъв вид работи, които не са утвърдени от правителството.

§6. Всяка една разпоредба, изпълнявана от страна на Привременното правителство, ще носи подписа на председателя, секретаря и касиера и печата на правителството.

§7. Личноста на членовете на правителството е неприкосновена. Ако някой от тях се провини при изпълнението на служебните си задължения, той ще бъде съден пак от правителството и ще бъде наказан съобразно с извършеното престъпление и според вината му.

§8. Народната каса ще бъде под управлението на Привременното правителство, което има назначението и задължението да пази имуществото на народа.

§9. Докато намерят едно свободно и запазено място, членовете на Привременното правителство ще вървят  навсякъде заедно с четите и всеки ще изпълнява възложените му работи според силите и способностите си; а щом бъде завзето и укрепено такова място, ще се пристъпи към пълното изпълнение и уреждане на тези работи.

§10. Ако някой от членовете на Привременното правителство, включително председателя, злоупотреби със служебните си задължения, след като случая бъде всестранно проверен, виновното лице ще бъде отстранявано от длъжноста му и порицавано.

§11. Ако някой от членовете извърши злоупотребление с народни средства или открадне нещо, същият, след като бъде съден публично, ще се наказва със смъртно наказание.

§12. Както се казва в §8, Привременното правителство е натоварено със задължението да пази държавното имущество. Затова и народът от своя страна ще проверява сметката за всеки отделен случай.

§13. Пред вид, че Привременното правителство е създадено в служба на народните интереси, допуска се при появата после на по-образовани и способни хора те да бъдат одобрени и назначени на мястото на старите членове.

Глава Втора

Относно поведението и служебните задължения на войводите на четите

§1. Войводите на четите се избират и назначават от Привременното правителство и те трябва да са лица храбри и самоотвержени, познаващи службата на войводата. Те трябва не само да познават разположението на мястото, където ще бъдат изпратени от старшите им войводи, но и да проявят способност и умение да управляват четите, които ще им бъдат поверени, едва след като тяхното назначение ще бъде утвърждавано от Привременното правителство.

§2. Понеже изпълнителната власт принадлежи на войводите, те са длъжни да влагат всичките си сили и старания при привеждане в изпълнение всяко решение на Привременното правителство.

§3. Бойците са подчинени лично на войводите, които се грижат за тяхното обучение и ръководство.

§4. Войводите, на които е поверено ръководството на четите, са овластени също да разглеждат и решават възможните разни спорове между подчинените им. В случаите, когато се установи виновност и престъпление и за отговорноста следва да издадат присъда и решение, осъдените на смърт се задържат най-напред под стража и се прави обстоен доклад върху обстоятелствата на конкретния случай до Привременното правителство, което, след като проучи тези обстоятелства чрез специална комисия, издава своето окончателно решение.

§5. Когато се наложи да се потегли срещу врага и да бъде той нападнат, най-напред се свиква военен съвет, в състава на който се включват всички войводи, и след като се обсъди начинът,  по който трябва да се извърши нападението, взема се съответното решение, което се протоколира.След като протоколът бъде подписан и утвърден от всички войводи, нападението се извършва незабавно с обединени усилия. Ако обаче всички войводи не се намират на едно място или наблизо и подобен военен съвет в голям състав няма възможност да се събере, положението се обсъжда от наличните войводи или от съвета на четата и се взема нужното решение.

§6. Във всяка чета ще има по един съвет на четата под председателството на нейния войвода. Този съвет ще се състои от един председател, един секретар и един касиер.

§7. Всяка заповед и решение, които се отнасят частно до четата, трябва да бъдат утвърдени от съвета на четата.

§8. За извършените от четата неправди и насилия нейният войвода отговаря пред Привременното правителство.

§9. Какъвто вид предмети и да се вземат в плячка от врага, войводите са длъжни да ги предадат незабавно на правителството.

§10. За всяко непозволено действие на четата нейният войвода ще бъде привличан под отговорност от страна на правителството.

§11. Повишението в клас и степен е право на войводите, които обаче предварително донасят на Привременното правителство с рапорт за всеки отделен случай и след утвърждаването му от същото се изготвят нужните книжа за привеждане в изпълнение на взетото решение.

§12. В случай, че се установи, че поражението на четата в дадено сражение е последица от небрежноста или неспособността на войводата, този войвода се наказва със смърт.

§13. Всяко нареждане, откакъвто вид и да е то, ако не е утвърдено от съвета на четата, а само от нейния войвода , е недействително.

Глава Трета

За бойците

§1. Всеки боец е длъжен да усвои военните си задължения и да ги изпълнява с преданост. Затова той е длъжен да се подчинява на заповедите и разпоредбите  на утвърдените от страна на Привременното правителство войводи.

§2. Когато е поставен на пост като часовой, той не само е длъжен по безусловен начин да бъде бодър и да се намира на мястото си, но и да не се измества никъде, преди да е дошъл друг на негово място. В противен случай провинилите се бойци  ще бъдат наказвани чрез съд със смъртно наказание.

§3. Който във време на бой напусне боя и избяга, ще бъде също наказан със смърт.

§4. Бойците са длъжни да бъдат при всички обстоятелства безупречно честни. Затова в случай, че боецът, за да си отмъсти на някого, си позволи да нанесе побой или да оскърби или да извърши друго подобно деяние, той ще бъде наказан най-строго; а ако е обвинен в убийство, също и той се наказва със смърт.

Глава Четвърта

Общи разпоредби

§1. Понеже източникът на всяко зло са порочните деяния като измамата и пиянството, онези, които се осмелят да се отдадат на тях, се наказват със смърт.

§2. Също и виновните за шпионаж се наказват със смърт.

§3. Не само издалите поверителни работи, но и целият техен род ще бъде премахнат от лицето на земята.

Допълнителни забележки

Първа. Гореозначените наказания се прилагат спрямо всички.

Втора. Това е така по силата на гореозначените законоположения.