Еремия Петров Българов

Еремия Петров Българов е роден през 1836 или 1837г. в семейството на Петър и Станка  Ангелови от с. Медковец, Ломско. Българов не е негово родно име, той сам се е нарекъл така от любов към родината.Неговият баща бил близък другар и съратник на легендарния войвода дядо Иван Ангелов Кулин. Той бил знаменосец на хайдушката чета на Иван Кулин. Бащата на Еремия – Петър бил юначен българин, притежавал голяма физическа сила. Неговата съпруга Станка е била сестра на Иван Кулин, следователно Иван Кулин е вуйчо на Еремия Петров. Еремия учи в Лом при Кръстю Пишурката и след завършване на класното училище е изпратен заедно с Никола Първанов да продължи образованието си в Белград (ок. 1854г.) Твърде несигурни и противоречиви са данните за живота му до 1867г. Вероятно е участвал в Първата българска легия, а след това е бил в продължение на четири и полвина години подофицер в Сръбската армия (до 14 юни 1867г.) В размирната 1867г. настъпва голямо оживление сред българската емиграция в Сръбско. В сформирания от Любен Каравелов революционен комитет в Белград участва и Еремия Българов. През лятото комитетът организира Зайчарската чета с войводата Иван Кулин и военен командир племенникът му Еремия Българов. Младият революционер извършва трескава дейност по набиране на доброволци, пари и оръжие. Сигурни в дружелюбното отношение на сръбските власти, четниците свободно се събират край сръбско-турската граница, но преминалата границата част от четата е посрещната и обстрелвана от многолюдни вражески сили. Положението се усложнява от предателското поведение на сръбските погранични части, които обстрелват четниците в гръб. Еремия Българов е арестуван и съден. След като излежава четиримесечната си присъда, се прехвърля в Румъния. Последователния патриот Еремия Българов не закъснява да впише името си в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, като е включен в щаба и. В четата той е вторият човек заедно с Иван Попхристов с военно образование, със свойте знания той спомага за умелото водене на боевете по време на сраженията с турските войски. Според Филип Симидов загива в сражението при Вишовград а според други на Бузлуджа.

 

Залавянето на Васил Левски

През последните години, се води една кампания за оневиняване на поп Кръстьо като предател на Левски. За съжаление тази кампания се води по-вече емоционално отколкото аргументирано, единственото изключение е книгата на Димитър Панчовски “Последните дни на Васил Левски”, където автора се е постарал да аргументира своята теза че поп Кръстьо е невинен чрез задълбочено изследване и анализ на известните по това време документи. Книгата му е отпечатана през 1990г. от издателство “Профиздат” и до момента е най-сериозното изследване в подкрепа на попа, както и единствената по-силна опора на защитниците му. Тези защитници не излизат от средите на църквата, както очаквах и предполагах, а това което ги свързва е че те са родом от Ловеч и околноста му, което ме навежда на мисълта, че може и да имат някаква роднинска връзка с попа, още повече, че в стремежа си да го оневинят те хвърлят кал върху друго свещенническо лице, поп Лукан и целият му род, тоест може да се каже, че топката отново остава в църквата просто е сменен свещенника. Освен това те, вменяват вина и на други работници от изградената комитетска мрежа, включително и на Любен Каравелов, който по това време е председател на БРЦК, а и се опитват да внушат, че голяма част от вината за залавянето тежи и върху самият Левски. Те обаче не спират до тук, създават и един филм наречен “Черна легенда”, които е излъчен през 2005г. по националната телевизия и по настоящем може да се намери в интернет на сайта за научно – популярни филми www.kolibka.com, филмът  освен че е силно тенденциозен но и на подсъзнателно ниво внушава че Левски е хладнокръвен и безмилостен убиец. Те представят убийството на слугата на чорбаджията Денчо Халача, което е извършено при неизбежна самоотбрана, като акт на преследване на слугата от Васил Левски с цел да го убие. По този начин на преднамерена манипулация и преиначаване на фактите, тези хора се доближават до обвиненията, които поп Кръстьо хвърля върху Левски в своята оправдателна дописка до пловдивския вестник “Марица”. По тази причина реших да създам блог които ще има за цел да представи всичките известни документи и спомени за залавянето на Васил Левски, както и да ги анализира, като представя моята гледна точка. Трябва да отбележа, че аз не съм професионален историк, а просто човек, който се интересува силно по въпроса и моята позиция не представлява никого другиго освен мен. Дано този блог да спомогне за създаването на една по-пълна и всестранна картина на разглеждания проблем. Това е просто едно търсене на истината!Новият блог ще се казва „Залавянето на Васил Левски и въпроса около предателството“

Атанас Илиев

 

Участници в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа – 4

• Димитър Иванов Мънзов е роден през 1842г. в гр.Лясковец. Баща му Иван Димитров Мънзов, заподозрян от турците за участието му във въстанието на Капитан Дядо Никола, през 1856г., емигрирал в гр. Браила, Румъния. Замогнал се от търговия, той привлякъл в Румъния семейството си. Там Димитър Мънзов продължава образованието си в българското училище. Според някой сведения той е бил член на ТЦБК. Димитър Мънзов се включил в четата с цялото свое състояние, като въоръжил себе си и други момчета. След боя в Карапановата кория, тежко ранен и с подбити крака, той не може да следва другарите си и останал в една овчарска колиба. Заловен от турците, Мънзов бил съден и обесен в Търново. Ето как описва ситуацията Христо Македонски в своите записки:

„След това продължихме пътя си. Прекарахме през реката Росица Никола Иванов, който беше ранен още в първата битка, а също и Д, Мънзова, комуто краката се бяха надули и не можеше да върви, а той сам омършавел и отпаднал, като десет години в болница да е боледувал. Щом го прекарахме отвъд реката, Мънзов заяви, че не иска вече да върви. Той беше деликатна натура и не беше човек за такава тежка работа. Аз бях тогава ариегард заедно с десетина други момчета и между другото трябваше да се грижа за събирането и неизгубването на момчетата. Припнах да съобщя на Хаджията отказът на Мънзова и да получа заповед какво да правя.

- Брак шупу холам(остави го), извика насреща ми Хаджията, не виждаш ли, че не можем да му помогнем?… Като иска, остави го и хайде.

И го оставихме, а ние заловихме височините в планината, а именно в местността, ако помня добре, Вишов град.“

А това е описанието което дава на случката Захари Стоянов в книгата си „Четите в България“ по разказа на Ангел Обретенов:

„Подир нас беше дошъл и Димитър Мънзов, един от най-ранените; той се тътри на земята пред кошарата и каза:

- Ох, братя! Оставете ме тук да загина! Не съм в състояние от тук до там да се помръдна.

А ние нямахме заповед да оставяме никого, та затова не дадоха на клетия Мънзов да остане при овчарските кошари. Когато се върнахме при дружината, тя преминуваше вече реката, кой събут, а кой с цървулите, кому както скимне. На другия бряг на реката имаше така също овчарски кошари. На тия кошари решиха войводите да оставят Д.Мънзова. Сам Хаджията го хвана за ръката и го заведе при овчаря, който не беше сполучил да избяга.

- Той е българин, християнин, твой брат, тръгнал е да се бие с турците за ваше добро – каза Хаджията на овчаря, като му сочеше полуубития Мънзова. – Затова прибери го, храни го, гледай го, за което бог ще да те награди!

После това войводата даде на овчаря половин лира за труда. Той се обещаваше от страх може би, че всичко ще да изпълни; но щом сме заминали, и горкият Мънзов бил предаден на потерята, . . .“

• Димитър Сирака от Самоков – През пролетта на 1868г. заминава заедно с група младежи начело с Ангел Обретенов за Гюргево, призовани от Стефан Караджа да се включат в подготвяните чети. Ранен във второто сражение, заловен и обесен в Свищов.

• Димитър Стоянов Братоев от Церова кория, Великотърновско 30 годишен. Роден с село Церова кория, Великотърновско. Син на градинар, учил в местното училище, а после бил послушник в Капиновския манастир. През 1859г. заминава с баща си в Сърбия. След неколкогодишно  занимание с градинарство постъпва в Богословското училище в Белград. През пролетта на 1868г., след като посещава за няколко дни родното си село, заминава за Румъния, където се включва в четата. Вероятно загинал в сраженията.

• Добри Тръбача. Сведенията за родното му място са противоречиви: от Чирпанско, от Кучево село, Скопско или от с.Дивдядово, Шуменско. Участник във Втората българска легия. Загива на Бузлуджа.